« ал-Кахф »
« стих-18 »
وَتَحْسَبُهُمْ أَيْقَاظًا وَهُمْ رُقُودٌ وَنُقَلِّبُهُمْ ذَاتَ الْيَمِينِ وَذَاتَ الشِّمَالِ وَكَلْبُهُم بَاسِطٌ ذِرَاعَيْهِ بِالْوَصِيدِ لَوِ اطَّلَعْتَ عَلَيْهِمْ لَوَلَّيْتَ مِنْهُمْ فِرَارًا وَلَمُلِئْتَ مِنْهُمْ رُعْبًا
българската транслитерация: Уe тaхсeбухум eйказaн уe хум рукуд(рукудун), уe нукaллибухум затeл йeмини уe затeш шимал(шимали), уe кeлбухум баситун зираaйхи бил уaсид(уaсиди), лeуиттaлa'тe aлeйхим лe уeллeйтe минхум фирарeн уe лe мули'тe минхум ру'ба(ру'бeн).
И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Ако беше ги съзрял (видял) отблизо, щеше да се отвърнеш от тях в бяг и щеше да се изпълниш с ужас (със страх).
