« ал-Исра »
« стих-59 »
وَمَا مَنَعَنَا أَن نُّرْسِلَ بِالآيَاتِ إِلاَّ أَن كَذَّبَ بِهَا الأَوَّلُونَ وَآتَيْنَا ثَمُودَ النَّاقَةَ مُبْصِرَةً فَظَلَمُواْ بِهَا وَمَا نُرْسِلُ بِالآيَاتِ إِلاَّ تَخْوِيفًا
българската транслитерация: Уe ма мeнeaна eн нурсилe бил аяти илла eн кeззeбe бихeл eууeлун(eууeлунe), уe атeйна сeмудeн накaтe мубсърaтeн фe зaлeму биха, уe ма нурсилу бил аяти илла тaхуифа(тaхуифeн).
Въздържахме се да изпратим знаменията, само защото предците ги взимаха за лъжа. И дадохме на самудяните камилата като явно знамение (чудо), а те го отхвърлиха. И изпращаме знаменията единствено и само за заплаха.
