« ал-Исра »
« стих-57 »
أُولَئِكَ الَّذِينَ يَدْعُونَ يَبْتَغُونَ إِلَى رَبِّهِمُ الْوَسِيلَةَ أَيُّهُمْ أَقْرَبُ وَيَرْجُونَ رَحْمَتَهُ وَيَخَافُونَ عَذَابَهُ إِنَّ عَذَابَ رَبِّكَ كَانَ مَحْذُورًا
българската транслитерация: Улаикeллeзинe йeд’унe йeбтeгунe ила рaббихимул уeсилeтe eйюхум aкрeбу уe йeрджунe рaхмeтeху уe йeхафунe aзабeх(aзабeху), иннe aзабe рaббикe канe мaхзура(мaхзурeн).
Онези, които (съдружаващите) зоват, се стремят да се доберат до своя Господ, кой от тях да бъде най-близо, и се надяват на Неговата милост, и се страхуват от Неговото мъчение. Наистина мъчението на твоя Господ е от страшното.
