« ал-Исра »
« стих-3 »
ذُرِّيَّةَ مَنْ حَمَلْنَا مَعَ نُوحٍ إِنَّهُ كَانَ عَبْدًا شَكُورًا
българската транслитерация: Зурриййeтe мeн хaмeлна мea нух(нухин), иннeху канe aбдeн шeкура(шeкурeн).
О, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух!” Той наистина бе един признателен раб.
