« стих-7 »
وَإِنِّي كُلَّمَا دَعَوْتُهُمْ لِتَغْفِرَ لَهُمْ جَعَلُوا أَصَابِعَهُمْ فِي آذَانِهِمْ وَاسْتَغْشَوْا ثِيَابَهُمْ وَأَصَرُّوا وَاسْتَكْبَرُوا اسْتِكْبَارًا
българската транслитерация: Уe инни куллeма дeaутухум ли тaгфирe лeхум джeaлу eсабиaхум фи азанихим уeстaгшeу сиябeхум уe eсaрру уeстeкбeрустикбара(уeстeкбeрустикбарaн).
И всякога, щом ги зовях към Теб, за да ги опростиш, запушваха с пръсти ушите си и се загръщаха в дрехите си, и упорстваха, и все повече се възгордяваха.
