« ал-Ахкаф »
« стих-26 »
وَلَقَدْ مَكَّنَّاهُمْ فِيمَا إِن مَّكَّنَّاكُمْ فِيهِ وَجَعَلْنَا لَهُمْ سَمْعًا وَأَبْصَارًا وَأَفْئِدَةً فَمَا أَغْنَى عَنْهُمْ سَمْعُهُمْ وَلَا أَبْصَارُهُمْ وَلَا أَفْئِدَتُهُم مِّن شَيْءٍ إِذْ كَانُوا يَجْحَدُونَ بِآيَاتِ اللَّهِ وَحَاقَ بِهِم مَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِؤُون
българската транслитерация: Уе лекад мекканна хум фи ма ин меккеннакум фихи уе джеална лехум сем' ан уе ебсарен уе еф' идетен фе ма агна анхум сем' ухум уе ля ебсарухум уе ля еф' идетухум мин шей' ин из кану бихи йестехзиун(йестехзиуне).
И наистина им бяхме дарили с повече, отколкото на вас. И им дадохме подобаващ слух, зрение и проницателност. Но с нищо не ги избавиха нито слухът им, нито зрението, нито тяхната проницателност, защото знаейки отхвърляха знаменията на Аллах. И ги обгради онова, на което се подиграваха.
