47/Мухаммад-20: А вярващите казват: “Не трябваше ли да бъде низпослана сура (за сражение)”? А щом бъде низпослана неотменима сура и в нея се споменава за сражение, виждаш как онези, в чиито сърца има болест, да те гледат с поглед на изпаднал в несвяст пред смъртта. А всъщност най-достойното за тях е това...
47/Мухаммад-21: И покорството и добрите дела са обещания. А щом се даде твърда повеля, ако бяха искрени пред Аллах, то това би било по-доброто за тях.
47/Мухаммад-22: Нима от вас се очакваше да сеете развала по земята и да се убивате един друг?
47/Мухаммад-24: И нима не размишляват над Корана или сърцата им са под ключ?
47/Мухаммад-25: И онези, които обърнаха гръб, след като напътствието към Аллах им бе изяснено, тях сатаната ги подведе и ги насочи към лоши дела (неверие).
47/Мухаммад-26: Това е, защото казват (враговете) на онези, които възненавиждат низпосланото от Аллах: “Ще ви последваме в част от делото.” А Аллах знае какво те спотайват.
47/Мухаммад-27: А какво ще бъде тяхното положение, когато ангелите ги прибират (при смъртта), удряйки ги по лицето и по гърба им?
47/Мухаммад-28: Това е, защото следват (отдават се на) онова, което предизвиква гнева на Аллах и възненавиждат Неговото благоволение, затова Той провали делата им.
47/Мухаммад-29: Нима онези, в чиито сърца има болест, смятаха, че Аллах не ще разкрие злобата им?
