« Мухаммад »
« стих-20 »
وَيَقُولُ الَّذِينَ آمَنُوا لَوْلَا نُزِّلَتْ سُورَةٌ فَإِذَا أُنزِلَتْ سُورَةٌ مُّحْكَمَةٌ وَذُكِرَ فِيهَا الْقِتَالُ رَأَيْتَ الَّذِينَ فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٌ يَنظُرُونَ إِلَيْكَ نَظَرَ الْمَغْشِيِّ عَلَيْهِ مِنَ الْمَوْتِ فَأَوْلَى لَهُمْ
българската транслитерация: Уe йeкулуллeзинe амeну лeу ля нуззилeт сурeх(сурeтун), фe иза унзилeт сурeтун мухкeмeтун уe зукирe фи хeл къталу рe’eйтeллeзинe фи кулубихим мaрaдун янзурунe илeйкe нaзaрaл мaгшиййи aлeйхи минeл мeут(мeути), фe eула лeхум.
А вярващите казват: “Не трябваше ли да бъде низпослана сура (за сражение)”? А щом бъде низпослана неотменима сура и в нея се споменава за сражение, виждаш как онези, в чиито сърца има болест, да те гледат с поглед на изпаднал в несвяст пред смъртта. А всъщност най-достойното за тях е това...
