« Фуссилат »
« стих-50 »
وَلَئِنْ أَذَقْنَاهُ رَحْمَةً مِّنَّا مِن بَعْدِ ضَرَّاء مَسَّتْهُ لَيَقُولَنَّ هَذَا لِي وَمَا أَظُنُّ السَّاعَةَ قَائِمَةً وَلَئِن رُّجِعْتُ إِلَى رَبِّي إِنَّ لِي عِندَهُ لَلْحُسْنَى فَلَنُنَبِّئَنَّ الَّذِينَ كَفَرُوا بِمَا عَمِلُوا وَلَنُذِيقَنَّهُم مِّنْ عَذَابٍ غَلِيظٍ
българската транслитерация: Уе ле ин езакнаху рахметен минна мин ба' ди даррае мессетху ле йекуленне хаза ли уе ма езуннус саате каиметен уе ле ин руджи' ту ила рабби инне ли индеху лел хусна, фе ле нунеббиеннеллезине кеферу бима амилу уе ле нузиканнехум мин азабин гализ(гализин).
А дадем ли му да вкуси милост от Нас подир беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Господ, при Него ще има добро.” Ала Ние ще съобщим тогава на неверниците какво са извършили и ще ги накараме да вкусят суровото мъчение.
