« ал-Ахзаб »
« стих-72 »
إِنَّا عَرَضْنَا الْأَمَانَةَ عَلَى السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَالْجِبَالِ فَأَبَيْنَ أَن يَحْمِلْنَهَا وَأَشْفَقْنَ مِنْهَا وَحَمَلَهَا الْإِنسَانُ إِنَّهُ كَانَ ظَلُومًا جَهُولًا
българската транслитерация: Инна aрaднeл eманeтe aлeс сeмауати уeл aрдъ уeл джибали фe eбeйнe eн яхмилнeха уe eшфaкнe минха уe хaмeлeхaл инсан(инсану), иннeху канe зaлумeн джeхула(джeхулeн).
И наистина Ние предложихме повереното на небесата и на земята, и на планините, но те се възпротивиха да го поемат и се уплашиха от него. Ала човекът го пое, и наистина тя (душата) много угнетява и е много невежа.
