16/ан-Нахл-35: И рекоха съдружаващите: “Ако Аллах пожелаеше, нито ние, нито бащите ни нямаше да служим на нищо друго, освен на Него и нямаше да възбраним нищо, освен Неговата повеля. Така постъпиха и онези преди тях. А нима пратениците имат друг дълг, освен ясното послание?
16/ан-Нахл-36: И при всяка общност (народ, държава) изпратихме пратеник: “За да бъдете раби на Аллах и за да страните от сатаните (да ги избегнете)!” Някои от тях (онези, които се отзоваха на пратеника и се обърнаха към Аллах) Аллах напъти към Себе си, а някои (тези, които не се обърнаха и не Го пожелаха) заслужиха заблудата. И вече вървете по земята и вижте какъв бе краят на отричащите!
16/ан-Нахл-37: Дори ти и да копнееш да ги напътиш към Мен, Аллах не напътва към Себе си онзи, който избира заблудата (не желае да срещне Неговия Лик). И те нямат помощници.
16/ан-Нахл-38: И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви: “Аллах не ще възкреси онзи, който умре.” Не, не е вярно, истинно е Неговото обещание. Ала повечето хора не знаят.
16/ан-Нахл-39: (Аллах ще ги възкреси), за да им обясни онова, по което бяха в разногласие и за да узнаят неверниците, че са лъжци.
16/ан-Нахл-40: Kогато пожелаем нещо, Нашето слово е само : “Бъди!” и то става.
16/ан-Нахл-41: А които се преселиха в името на Аллах, след като бяха угнетени, ще ги настаним на добро място в земния живот, а наградата на отвъдния е още по-голяма, само да знаеха.
16/ан-Нахл-42: Те са, които търпят (тиранията, която им се налага) и на своя Господ се уповават.
