« ал-Худжурат »
« стих-13 »
يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِنَّا خَلَقْنَاكُم مِّن ذَكَرٍ وَأُنثَى وَجَعَلْنَاكُمْ شُعُوبًا وَقَبَائِلَ لِتَعَارَفُوا إِنَّ أَكْرَمَكُمْ عِندَ اللَّهِ أَتْقَاكُمْ إِنَّ اللَّهَ عَلِيمٌ خَبِيرٌ
българската транслитерация: Я eйюхeн насу инна хaлaкнакум мин зeкeрин уe унса уe джeaлнакум шуубeн уe кaбаилe ли тeарeфу, иннe eкрeмeкум индaллахи eткакум, иннaллахe aлимун хaбир(хaбирун).
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме на народи и племена, за да се опознавате (родата и бащите си). И неизбежно най-достойният измежду вас при Аллах е онзи, който най-много се бои да не загуби милостта Му. Наистина Аллах е всезнаещ, сведущ.
