« Мариам »
« стих-58 »
أُوْلَئِكَ الَّذِينَ أَنْعَمَ اللَّهُ عَلَيْهِم مِّنَ النَّبِيِّينَ مِن ذُرِّيَّةِ آدَمَ وَمِمَّنْ حَمَلْنَا مَعَ نُوحٍ وَمِن ذُرِّيَّةِ إِبْرَاهِيمَ وَإِسْرَائِيلَ وَمِمَّنْ هَدَيْنَا وَاجْتَبَيْنَا إِذَا تُتْلَى عَلَيْهِمْ آيَاتُ الرَّحْمَن خَرُّوا سُجَّدًا وَبُكِيًّا*
българската транслитерация: Уляикeллeзинe eн’aмaллаху aлeйхим минeн нeбиййинe мин зурриййeти адeмe уe миммeн хaмeлна мea нухин уe мин зурриййeти ибрахимe уe исраилe уe миммeн хeдeйна уeджтeбeйна, иза тутла aлeйхим аятур рaхмани хaрру суджджeдeн уe букийя(букиййeн).
Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адем (Адам) и от онези, които пренесохме заедно с Нух (Ной), и от потомството на Ибрахим (Аврам) и Исраил, и от онези, които напътихме към Нас и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд , плачейки.
