« ар-Раад »
« стих-4 »
وَفِي الأَرْضِ قِطَعٌ مُّتَجَاوِرَاتٌ وَجَنَّاتٌ مِّنْ أَعْنَابٍ وَزَرْعٌ وَنَخِيلٌ صِنْوَانٌ وَغَيْرُ صِنْوَانٍ يُسْقَى بِمَاء وَاحِدٍ وَنُفَضِّلُ بَعْضَهَا عَلَى بَعْضٍ فِي الأُكُلِ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَاتٍ لِّقَوْمٍ يَعْقِلُونَ
българската транслитерация: Уe фил aрдъ кътaун мутeджауиратун уe джeннатун мин a’набин уe зeр’ун уe нaхилун сънуанун уe гaйру сънуанин юска би маин уахид(уахидин), уe нуфaддълу бa’дeха aла бa’дън фил укул(укули), иннe фи заликe лe аятин ли кaумин йa’кълун(йa’кълунe).
По земята има съседни континенти (площи земя) и градини с грозде, посеви, и палми с общ корен и поотделно, поливани с една и съща вода. И за ядене ние правим едните от тях да превъзхождат другите (по вкус и аромат). В това има знамения за проумяващи хора.
