« ар-Раад »
« стих-14 »
لَهُ دَعْوَةُ الْحَقِّ وَالَّذِينَ يَدْعُونَ مِن دُونِهِ لاَ يَسْتَجِيبُونَ لَهُم بِشَيْءٍ إِلاَّ كَبَاسِطِ كَفَّيْهِ إِلَى الْمَاء لِيَبْلُغَ فَاهُ وَمَا هُوَ بِبَالِغِهِ وَمَا دُعَاء الْكَافِرِينَ إِلاَّ فِي ضَلاَلٍ
българската транслитерация: Лeху дa’уeтул хaкк(хaккъ), уeллeзинe йeд’унe мин дунихи ла йeстeджибунe лeхум би шeй’ин илла кeбаситъ кeффeйхи илeл маи ли йeблугa фаху уe ма хууe би балигъх(балигъхи), уe ма дуаул кафиринe илла фи дaлал(дaлалин).
Поканата на Истината е към Него (към Себе си, към Аллах). Онези (неща), към които съдружаващите канят вместо Него, не им отвръщат с нищо. Те приличат на човек, протегнал дланите си към водата, за да стигне тя до устата му, ала тя (водата) не ще стигне сама до него. Поканата на неверниците не е нищо друго, освен заблуда (както водата не може да стигне до техните усти сама, така и онези, които са в заблуда не могат да намерят пътя към Него).
