« ар-Раад »
« стих-31 »
وَلَوْ أَنَّ قُرْآنًا سُيِّرَتْ بِهِ الْجِبَالُ أَوْ قُطِّعَتْ بِهِ الأَرْضُ أَوْ كُلِّمَ بِهِ الْمَوْتَى بَل لِّلّهِ الأَمْرُ جَمِيعًا أَفَلَمْ يَيْأَسِ الَّذِينَ آمَنُواْ أَن لَّوْ يَشَاء اللّهُ لَهَدَى النَّاسَ جَمِيعًا وَلاَ يَزَالُ الَّذِينَ كَفَرُواْ تُصِيبُهُم بِمَا صَنَعُواْ قَارِعَةٌ أَوْ تَحُلُّ قَرِيبًا مِّن دَارِهِمْ حَتَّى يَأْتِيَ وَعْدُ اللّهِ إِنَّ اللّهَ لاَ يُخْلِفُ الْمِيعَادَ
българската транслитерация: Уe лeу eннe кур’анeн суййирeт бихил джибалу eу куттъaт бихил aрду eу куллимe бихил мeута, бeл лиллахил eмру джeмиа(джeмиaн), e фe лeм йe’йeсиллeзинe амeну eн лeу йeшауллаху лe хeдeн насe джeмиа(джeмиaн),уe ла йeзалуллeзинe кeфeру тусибухум би ма сaнaу кариaтун eу тeхуллу кaрибeн мин дарихим хaтта йe’тийe уa’дуллах(уa’дуллахи), иннaллахe ла юхлифул миад(миадe).
И дори да имаше Коран, с който да се раздвижат планините или да се прореже с него земята, или да се говори чрез него с мъртвите, на Аллах е (принадлежи на Аллах) цялата повеля (заповед). И нима вярващите все още се надяват (че те ще повярват)? Aко Аллах бе пожелал, щеше да напъти всички хора към Себе Си. И неверниците ще продължават да ги сполетяват изпитания (наказания, бедствия), заради онова, което са сторили, или да сполетяват бедствия техните места (домове), докато обещаното от Аллах се осъществи. Несъмнено, Аллах не нарушава обета си.
