26/аш-Шуара-113: Равносметката им е единствено при моя Господ, само ако можехте да осъзнаете.
26/аш-Шуара-116: Казаха: “О, Нух, ако не престанеш (да ни предупреждаваш), ще бъдеш пребит с камъни.”
26/аш-Шуара-118: Затова отсъди така между нас, че спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”
26/аш-Шуара-119: И така спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.
26/аш-Шуара-120: Сетне Ние издавихме останалите (онези, които не се качиха на Ковчега).
26/аш-Шуара-121: В това наистина има знамение (поука), ала повечето от тях не повярваха (не пожелаха Лика на Аллах).
26/аш-Шуара-124: Техният брат Худ им каза: “Няма ли да станете (богобоязливи) притежатели на таква (няма ли да пожелаете Лика на Аллах)?
26/аш-Шуара-126: Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и се покорете на мен!
26/аш-Шуара-127: И не искам от вас отплата (за известието си). Моята отплата принадлежи единствено на Господа на световете.
26/аш-Шуара-128: Градейки на всяко възвишение символ (паметник), нима (напразно) с ненужното се занимавате?
26/аш-Шуара-129: И правите паметници, надявайки се да останете вечни (на този свят).
26/аш-Шуара-130: И когато упражнихте сила, направихте го като тирани (угнетихте).
26/аш-Шуара-131: Тогава станете (богобоязливи) притежатели на таква към Аллах (пожелайте Неговия Лик) и ми се покорете!
26/аш-Шуара-132: И станете притежатели на таква (богобоязливи) към Онзи, Който ви даде вашето знание (пожелайте Лика на Аллах).
26/аш-Шуара-135: Наистина аз се страхувам мъчението на великия Ден да тегне над вас.”
26/аш-Шуара-136: Казаха те: “За нас е същото и да проповядваш, и да не си от проповедниците.
