27/ан-Намл-36: И когато дойдоха (пратениците) при Сюлейман, той им рече: “Нима ще ми помогнете с блага? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате (се възгордявате).
27/ан-Намл-37: Върни се при тях! Тогава ще отидем при тях с войски, които няма да могат да преборят, и ще ги прогоним от там унизени и жалки.”
27/ан-Намл-38: И рече (Сюлейман): “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен, за да се предадат?”
27/ан-Намл-39: От джиновете Исполин рече: “Ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Наистина силно вярвам в това (че мога да го донеса).”
27/ан-Намл-40: Един, който имаше знание от Писанието (Хъзър А.С.), рече: “Ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато (Сюлейман) видя трона при (пред) себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен или неблагодарен. А който е признателен, той е признателен само за своята душа. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, Прещедър е.”
27/ан-Намл-41: Рече (Сюлейман): “Преобразете трона й, да видим дали ще се напъти или няма!”
27/ан-Намл-42: И когато тя дойде, на нея: “Такъв ли бе твоят трон?” Рече (Владетелката на Себе) : “Сякаш той е.” (Сюлейман си каза:) “Знанието ни бе дарено преди това и ние станахме от отдадените на Аллах.”
27/ан-Намл-43: И попречи й онова, на което служеше, вместо на Аллах. Тя наистина бе от хората-неверници.
27/ан-Намл-44: Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за дълбок вир, и оголи краката си. Рече (Сюлейман): “Това е наистина лъскав дворец от кристал.” Рече (Владетелката на Себе): “Господи мой, аз наистина съм угнетила душата си, но заедно със Сюлейман се отдавам на Аллах, Господа на световете.”
