« ал-Анфал »
« стих-48 »
وَإِذْ زَيَّنَ لَهُمُ الشَّيْطَانُ أَعْمَالَهُمْ وَقَالَ لاَ غَالِبَ لَكُمُ الْيَوْمَ مِنَ النَّاسِ وَإِنِّي جَارٌ لَّكُمْ فَلَمَّا تَرَاءتِ الْفِئَتَانِ نَكَصَ عَلَى عَقِبَيْهِ وَقَالَ إِنِّي بَرِيءٌ مِّنكُمْ إِنِّي أَرَى مَا لاَ تَرَوْنَ إِنِّيَ أَخَافُ اللّهَ وَاللّهُ شَدِيدُ الْعِقَابِ
българската транслитерация: Уe из зeййeнe лeхумуш шeйтану a'малeхум уe калe ла галибe лeкумул йeумe минeн наси уe инни cарун лeкум, фe лeмма тeраeтил фиeтани нeкeсa aла aкъбeйхи уe калe инни бeриун минкум инни eра ма ла тeрeунe инни eхафуллах(eхафуллахe), уaллаху шeдидул ъкаб(ъкаби).
И сатаната разкраси за тях делата им, и рече: “Няма кой да ви надвие днес сред хората, щом аз съм до вас.” Но щом двете групи се срещнаха, той се обърна и избяга, и рече: “Непричастен съм към вас. Аз виждам онова, което вие не виждате. Наистина аз се страхувам от Аллах. И Аллах е суров в наказанието.”
