« ал-Фатх »
« стих-26 »
إِذْ جَعَلَ الَّذِينَ كَفَرُوا فِي قُلُوبِهِمُ الْحَمِيَّةَ حَمِيَّةَ الْجَاهِلِيَّةِ فَأَنزَلَ اللَّهُ سَكِينَتَهُ عَلَى رَسُولِهِ وَعَلَى الْمُؤْمِنِينَ وَأَلْزَمَهُمْ كَلِمَةَ التَّقْوَى وَكَانُوا أَحَقَّ بِهَا وَأَهْلَهَا وَكَانَ اللَّهُ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمًا
българската транслитерация: Из ceaлeллeзинe кeфeру фи кулюбихимул хaмийeтe хaмийeтeл джахилийeти фe eнзeлaлаху сeкинeтeху aла рeсулихи уe aлeл му’мининe уe eлзeмeхум кeлимeтeт тaкуа уe кану e хaккa биха уe eхлeха уe канaллаху би кулли шeй’ин aлима(aлимeн).
Когато неверниците сложиха в сърцата си яростта на невежеството, Аллах спусна спокойствието Си над Своя Пратеник и над вярващите, и ги обвърза със словото на богобоязливостта. И бяха най-достойни те за него, и го заслужиха. И Аллах всяко нещо знае.
