« ал-Муджадала »
« стих-22 »
لَا تَجِدُ قَوْمًا يُؤْمِنُونَ بِاللَّهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ يُوَادُّونَ مَنْ حَادَّ اللَّهَ وَرَسُولَهُ وَلَوْ كَانُوا آبَاءهُمْ أَوْ أَبْنَاءهُمْ أَوْ إِخْوَانَهُمْ أَوْ عَشِيرَتَهُمْ أُوْلَئِكَ كَتَبَ فِي قُلُوبِهِمُ الْإِيمَانَ وَأَيَّدَهُم بِرُوحٍ مِّنْهُ وَيُدْخِلُهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الْأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمْ وَرَضُوا عَنْهُ أُوْلَئِكَ حِزْبُ اللَّهِ أَلَا إِنَّ حِزْبَ اللَّهِ هُمُ الْمُفْلِحُونَ
българската транслитерация: Ла тeджиду кaумeн ю’мунунe биллахи уeл йeумил ахири юуаддунe мeн хаддaллахe уe рeсулeху уe лeу кяну абаeхум уe eбнаeхум уe ихуанeхум eу aширeтeхум, улаикe кeтeбe фи кулюбихимул иманe уe eййeдeхум би рухин минх(минху), уe юдхълухум джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха, рaдъяллаху aнхум уe рaду aнх(aнху), улаикe хизбуллах(хизбуллахи), e ла иннe хизбуллахи хумул муфлихун(муфлихунe).
И не ще намериш хората, които вярват в Аллах (желаят преди смъртта да достигнат Лика на Аллах) и в Сетния ден, да обичат противящите се на Аллах и на Неговия Пратеник, дори да са бащите или синовете им, или братята, или роднините им. На тези Той вписа вярата в сърцата им и ги подкрепи с Дух от Себе си (духът на водителя на времето, поучен при Него, се разположи над главите им). И ще ги въведе в райските градините, сред които текат реки и те там ще пребивават вечно. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Именно те са привържениците на Аллах. Привържениците на Аллах, не са ли те наистина сполучилите?
