« стих-90 »
وَجَاوَزْنَا بِبَنِي إِسْرَائِيلَ الْبَحْرَ فَأَتْبَعَهُمْ فِرْعَوْنُ وَجُنُودُهُ بَغْيًا وَعَدْوًا حَتَّى إِذَا أَدْرَكَهُ الْغَرَقُ قَالَ آمَنتُ أَنَّهُ لا إِلِهَ إِلاَّ الَّذِي آمَنَتْ بِهِ بَنُو إِسْرَائِيلَ وَأَنَاْ مِنَ الْمُسْلِمِينَ
българската транслитерация: Уe джауeзна би бeни исраилeл бaхрe фe eтбeaхум фир’aуну уe джунудуху бaгйeн уe aдуа(aдуeн), хaтта иза eдрeкeхул гaрeку калe амeнту eннeху ла илахe иллeллeзи амeнeт бихи бeну исраилe уe eнe минeл муслимин(муслиминe).
И проведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът и войските му ги преследваха с гнет и вражда. А когато ги настигна потопът, (фараона) каза: “Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!”
