« стих-18 »
وَيَعْبُدُونَ مِن دُونِ اللّهِ مَا لاَ يَضُرُّهُمْ وَلاَ يَنفَعُهُمْ وَيَقُولُونَ هَؤُلاء شُفَعَاؤُنَا عِندَ اللّهِ قُلْ أَتُنَبِّئُونَ اللّهَ بِمَا لاَ يَعْلَمُ فِي السَّمَاوَاتِ وَلاَ فِي الأَرْضِ سُبْحَانَهُ وَتَعَالَى عَمَّا يُشْرِكُونَ
българската транслитерация: Уe я'будунe мин дуниллахи ма ла йeдуррухум уe ла йeнфeухум уe йeкулунe хаулаи шуфeауна индaллах(индaллахи), кул e тунeббиуналлахe бима ла я'лeму фис сeмауати уe ла фил aрд(aрдъ), субханeху уe тeала aмма юшрикун(юшрикунe).
И служат на онова (на идоли) и на всичко друго, но не и на (Бог) Аллах, което нито им вреди, нито им помага и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима известявате Аллах за нещо, което е на небесата или на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!
