« стих-13 »
وَلَقَدْ أَهْلَكْنَا الْقُرُونَ مِن قَبْلِكُمْ لَمَّا ظَلَمُواْ وَجَاءتْهُمْ رُسُلُهُم بِالْبَيِّنَاتِ وَمَا كَانُواْ لِيُؤْمِنُواْ كَذَلِكَ نَجْزِي الْقَوْمَ الْمُجْرِمِينَ
българската транслитерация: Уe лeкaд eхлeкнeл курунe мин кaбликум лeмма зaлeму уe джаeтхум русулухум бил бeййинати уe ма кану ли ю’мину, кeзаликe нeджзил кaумeл муджримин(муджриминe).
И наистина погубихме поколенията преди вас във времето, когато угнетяваха. И техните пратеници дойдоха с ясни знаци (доказателства), а те не повярваха. Така въздаваме, наказваме престъпен (престъпващ) народ.
