« стих-71 »
وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ نُوحٍ إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِ يَا قَوْمِ إِن كَانَ كَبُرَ عَلَيْكُم مَّقَامِي وَتَذْكِيرِي بِآيَاتِ اللّهِ فَعَلَى اللّهِ تَوَكَّلْتُ فَأَجْمِعُواْ أَمْرَكُمْ وَشُرَكَاءكُمْ ثُمَّ لاَ يَكُنْ أَمْرُكُمْ عَلَيْكُمْ غُمَّةً ثُمَّ اقْضُواْ إِلَيَّ وَلاَ تُنظِرُونِ
българската транслитерация: Уeтлу aлeйхим нeбe'e нух(нухън), из калe ли кaумихи я кaуми ин канe кeбурe aлeйкум мaками уe тeзкири би аятиллахи фe aлаллахи тeуeккeлту фe eджмиу eмрeкум уe шурeкаeкум суммe ла йeкун eмрукум aлeйкум гуммeтeн суммaкду илeййe уe ла тунзирун(тунзирунe).
И им прочети вестта за Нух (Ньой)! Той каза така на своя народ: “О, народе мой, ако ви тежи моят престой (при вас) и моето споменаване (напомняне) за знаменията на Аллах, то на Аллах се уповавам (доверявам). Съберете се с вашите съдружници, после си изяснете (направете) вашето дело, после да не ви натежат (делата ви). След това отсъдете за мен и не ми давайте отсрочка!
