« стих-78 »
قَالُواْ أَجِئْتَنَا لِتَلْفِتَنَا عَمَّا وَجَدْنَا عَلَيْهِ آبَاءنَا وَتَكُونَ لَكُمَا الْكِبْرِيَاء فِي الأَرْضِ وَمَا نَحْنُ لَكُمَا بِمُؤْمِنِينَ
българската транслитерация: Калю e джи’тeна ли тeлфитeна aмма уeджeдна aлeйхи абаeна уe тeкунe лeкумeл кибрияу фил aрд(aрдъ), уe ма нaхну лeкума би му’минин(му’мининe).
Казаха: “Нима дойдохте при нас, за да ни отлъчите от онова, с което заварихме предците си, и да имате величие (власт, надменност) по земята? Ние не ще повярваме на вас двамата.”
