« стих-2 »
أَكَانَ لِلنَّاسِ عَجَبًا أَنْ أَوْحَيْنَا إِلَى رَجُلٍ مِّنْهُمْ أَنْ أَنذِرِ النَّاسَ وَبَشِّرِ الَّذِينَ آمَنُواْ أَنَّ لَهُمْ قَدَمَ صِدْقٍ عِندَ رَبِّهِمْ قَالَ الْكَافِرُونَ إِنَّ هَذَا لَسَاحِرٌ مُّبِينٌ
българската транслитерация: E канe линнаси aджeбeн eн eухaйна ила рeджулин минхум eн eнзирин насe уe бeшшириллeзинe амeну eннe лeхум кaдeмe съдкън индe рaббихим, калeл кафирунe иннe хаза лe сахърун мубин(мубинун).
Нима е странно за хората, че на мъж измежду тях дадохме откровение: “Увещавай хората и благовествай вярващите (които желаят да отдадат духовните си тела на Аллах в земния живот), че за тях има въздигнато (достойно) място при техния Господ!”. Неверниците рекоха: “Този е явен магьосник.”
