« стих-68 »
قَالُواْ اتَّخَذَ اللّهُ وَلَدًا سُبْحَانَهُ هُوَ الْغَنِيُّ لَهُ مَا فِي السَّمَاوَات وَمَا فِي الأَرْضِ إِنْ عِندَكُم مِّن سُلْطَانٍ بِهَذَا أَتقُولُونَ عَلَى اللّهِ مَا لاَ تَعْلَمُونَ
българската транслитерация: Калюттeхaзaллаху уeлeдeн субханeх(субханeху), хууeл гaний(гaнийю), лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), ин индeкум мин султанин би хаза, e тeкулунe aлаллахи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
Рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Той е Пребогатия. Негово е всичко на небесата и на земята. Нямате довод за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?
