« Локман »
« стих-14 »
وَوَصَّيْنَا الْإِنسَانَ بِوَالِدَيْهِ حَمَلَتْهُ أُمُّهُ وَهْنًا عَلَى وَهْنٍ وَفِصَالُهُ فِي عَامَيْنِ أَنِ اشْكُرْ لِي وَلِوَالِدَيْكَ إِلَيَّ الْمَصِيرُ
българската транслитерация: Уe уaссaйнeл инсанe би уалидeйх(уалидeйхи), хaмeлeтху уммуху уeхнeн aла уeхнин уe фисалуху фи амeйни eнишкурли уe ли уалидeйк(уалидeйкe), илeййeл мaсир(мaсиру).
И повелихме (отредихме) Ние на човека да се грижи за родителите си. И носи го майка му с бреме. И отделянето му от мляко е две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.
