30/ар-Рум-33: И щом беда достигне човека, той зове своя Господ, насочвайки се към Него. А когато Той им даде да вкусят от милостта Му, една част от тях съдружават със своя Господ (изпадат в заблуда).
30/ар-Рум-34: И нека отричат това, което Ние сме им дали и нека се наслаждават. Скоро ще узнаят!
30/ар-Рум-35: Нима им низпослахме Книга (довод), в която пише да Го съдружават?
30/ар-Рум-36: И когато дадем на хората да вкусят милост, те се радват (разглезват се). А щом ги сполети злина заради онова, което ръцете им са сторили преди, веднага изпадат в отчаяние.
30/ар-Рум-37: Не виждат ли те, че Аллах увеличава препитанието или го намалява комуто пожелае? Наистина В това има знамения за вярващи хора.
30/ар-Рум-38: Тогава давай на роднината, на нуждаещия се и на пътника каквото заслужават! И това е по-доброто за онези, които желаят (да срещнат) Лика на Аллах. Именно те са сполучилите.
30/ар-Рум-39: И за да има растеж (увеличение) в имуществото на хората, това което давате с лихва (споменавате Аллах с нежелание), то не расте при Аллах (не се осветява душата ви). А милостинята, дадена (споменавайки) желаейки Лика на Аллах, именно това (осветява сърцето на душата ви) множейки се натрупва.
30/ар-Рум-40: Той е Аллах, който ви сътвори, после ви даде препитание (земни блага и светлина за сърцето на душата ви), после ще ви умъртви, а после ще ви съживи. Нима има сред съдружаваните от вас способен да направи това? Пречист е Аллах, превисоко е над това, с което Го съдружават!
30/ар-Рум-41: И настъпи разрухата по сушата и в морето, заради онова, което ръцете на хората сториха, за да вкусят част от онова, което са извършили. Надеждата е по този начин да се обърнат (насочат към Аллах).
