« ас-Саджда »
« стих-27 »
أَوَلَمْ يَرَوْا أَنَّا نَسُوقُ الْمَاء إِلَى الْأَرْضِ الْجُرُزِ فَنُخْرِجُ بِهِ زَرْعًا تَأْكُلُ مِنْهُ أَنْعَامُهُمْ وَأَنفُسُهُمْ أَفَلَا يُبْصِرُونَ
българската транслитерация: E уe лeм йeрeу eнна нeсукул маe илeл aрдъл джурузи фe нухриджу бихи зaр’aн тe’кулу минху eн’амухум уe eнфусухум e фe ля юбсирун(юбсирунe).
И не виждат ли, че Ние насочваме водата към сухата земя, и сторваме с нея там да растат жита. И те и техният добитък ядат от тях. Не ще ли прозрат вече?
